Всеки е в цикъла на прераждането. Това цикъл на прераждане е отговорен в този контекст за факта, че ние, хората, преживяваме няколко живота. Може дори да се окаже, че някои хора са имали безброй, дори стотици, различни животи. Колкото по-често човек се е прераждал в това отношение, толкова по-високо е неговото собствено възраст на въплъщениеОбратно, разбира се, има и ниска възраст на въплъщение, което от своя страна обяснява феномена стари и млади души. Е, в крайна сметка този процес на прераждане служи на собственото ни умствено и духовно развитие. От живот в живот ние непрекъснато се развиваме, разтваряме кармичните модели, придобиваме нови морални възгледи, постигаме по-високо ниво на съзнание и се опитваме, съзнателно или несъзнателно, да преодолеем цикъла на прераждането (дуалистична игра на живота).
прераждане на собствената си душа
За да предвидим едно нещо, няма такова нещо като така наречена смърт. Както беше споменато няколко пъти в различни статии, смъртта е просто промяна в честотата, при която душата ни, с всички преживявания, които е събрала от всички въплъщения, навлиза в нов план на съществуване. Тук също обичаме да говорим за така нареченото отвъдно (закон за полярността, освен нашата първична основа винаги има два полюса, 2 противоположности, - този свят/отвъдното). Отвъдният живот обаче няма нищо общо с това, което църквата ни разпространява. Това не е рай, в който да влезете и да живеете завинаги, място, което съществува отделно от предполагаемия ад и приема всички пречистени души. Отвъдният живот е много по-контрастен с нашия материален свят, нематериален/фин/духовен свят, който от своя страна се състои от различни нива. В тази връзка има ниски и високи нива, които изграждат задгробния живот (често се спекулира с броя на нивата, така че някои са убедени в 7 нива, други в 13 нива). Въпреки това, веднага щом човек умре, душата му се интегрира в една от тези равнини. Интеграцията зависи от собственото морално или умствено развитие.
Вашата собствена вибрационна честота или нивото на развитие на собствената ви душа е определящо за по-нататъшния живот..!!
Хората, които са доста готини, нямат почти никаква връзка с душата си, вероятно дори имат малко познания за собствения си източник, се класифицират в енергийно по-ниско ниво. Хората, които от своя страна имат високи морални стандарти и имат силна идентификация с душата си, са включени в по-високи нива.
Фаталните последици от самоубийството
Когато настъпи „смърт“, вашата собствена вибрационна честота резонира със съответното ниво, вие сте привлечени от това ниво. Колкото по-ниско е нивото, в което човек е интегриран, толкова по-вероятно е да се прероди в това отношение. Това гарантира по-бързо умствено и духовно развитие. Душа, която почти не е преживяла инкарнация, получава шанса да узрее по-бързо. През това време вие създавате/ревизирате своя собствена План на душата (План, в който всички преживявания от въплъщението са настоящи и бъдещите преживявания са интегрирани). След определен период от време човек се преражда отново в ново тяло (след раждането новороденото тяло се оживява) и играта на живота започва наново. Но какво всъщност се случва, ако се самоубиеш. Дали всичко се случва точно по един и същи начин или се появяват определени отклонения. Е, в крайна сметка изглежда, че самоубийството се връща сериозно назад в цикъла на прераждане. Ефектите дори са огромни. По принцип самоубийството минимално блокира собственото му духовно развитие. Веднага щом решите доброволно да отнемете живота си и да го приложите на практика, вие отново преминавате през процеса на прераждане, но оставате на съответното енергийно ниво (оставате на съответната честота). Човек е включен в много ниско ниво и остава там за дълъг период от време. В крайна сметка човек се е хвърлил назад в процеса на прераждане и носи в себе си силна енергийна нечистота. В следващия живот това обикновено води до вторични заболявания, които могат да бъдат проследени назад до този кармичен баласт, който след това все още трябва да бъде разтворен.
Умствени и духовни проблеми, с които не можем или не можем да се справим в този живот, ние автоматично отнасяме със себе си в следващия живот. След това всичко се случва, докато не разпознаем + разтворим тези кармични преплитания..!!
В този контекст неразрешените психични проблеми винаги се пренасят в следващия живот.В това отношение самоубийството може да се проследи до изключително силен вътрешен конфликт (човек, който не се е научил да уважава живота на други хора, например ще вземете този баласт, тази гледка с всеки, който вероятно ще вземе със себе си в следващия живот). В следващия живот ще имате много по-силна склонност към самоубийство и психически проблеми ще възникнат много по-бързо. Всичко това обаче само ни изправя пред собствените ни проблеми. В живота е важно да разпознаваме и разтваряме собствените си душевни рани, само тогава може да се гарантира само постоянно повишаване на честотата на собствените вибрации. Поради тази причина не трябва да отнемате живота си преждевременно, а винаги да се опитвате да продължите напред, колкото и трудна да изглежда настоящата ситуация.
Ниските фази винаги са последвани от високи фази, поради което е важно да издържите, независимо колко сериозно може да е вашето положение. След няколко години ще си благодарите за упоритостта..!!
Що се отнася до това, всяко човешко същество преминава през фази на ниско ниво отново и отново, но след време има и висока фаза, неизбежен феномен. Поради тази причина е важно да упорствате. Ако се отблъснете от подобна мисъл и продължите да се борите, ако не се откажете и направите всичко по силите си, за да продължите напред, тогава в края на деня винаги ще бъдете възнаградени, няма съмнение в това. В този смисъл бъдете здрави, щастливи и живейте в хармония.
Не разбирам защо се отхвърля самоубийството...ако човекът сега преминава през фази на прераждане, а вие самият пишете, че трябва да преминете през задачите отново, след самоубийството и сега признавате грешките на действията си в ретроспекция, в моите очи самоубийството е най-доброто нещо, което можеш да направиш, за да се изправиш пред същите проблеми и след това да избереш пътя, по който си се объркал в този живот...просто като разпознаеш събитията от този живот...и когато погледна назад в този живот и да осъзная избори, които можех да избегна още в началото, ако бях следвал чувствата и интуицията си и просто желанията си, щях да бъда пощаден от пътя на страданието, още от самото начало...просто чрез осъзнаването, чрез самоувереността, осъзнаването на собствените ми желания и нужди следва...защо смъртта трябва да е нещо друго?!...защо да не използвам и смъртта съзнателно, когато тя е неделима от живота...имам предвид всеки, който е направил всяка грешка в чертежа на нещо нередно е принудена да изгради нещото обратно към изградената грешка и да поправи грешката и след това да продължи да изгражда отново, така че да работи както желаете....и пишете сами и подчертавайте, че това е точно това случва се със самоубийство...само че се оценява негативно.
И сам си пишеш, след ниското идва високото…да, ама какво, като знаеш, след това високото идва ниското….така че е ниско, зависи от високото…и ако ниското се избута толкова, ще въпреки че високото може да бъде по-високо, но също и съответното ниско, което следва...и така всяко високо е същевременно и ниско...страданието...и следователно високото не е причина да се вземе ниското по-навътре в лимита, само за да попаднеш още по-дълбоко в скръб....как искаш да вървиш по средата, ако по-дълбокото ниско означава по-високо високо, което от своя страна води до по-дълбоко ниско...и т.н. ....не е ли това краят на този път на страдание от нарязването на високо и ниско...така че тези високо и ниско да се изравнят, за да стигнат до средата.
А съзнателният път към смъртта... самоубийството, така да се каже, дава възможност да преживееш смъртта съзнателно и да вземеш решение за бъдещия път.
Поне това е моят опит в живота, да съм правил нещата по различен начин...съзнателно да решавам за другия начин, който човек е виждал в ретроспекция като по-добрия начин и сега също го признава...защо съзнателното решение да е там след смъртта да бъдеш различен?!...не мога да си представя...самоубийството ми се струва много полезно, за да не вървиш безкрайно погрешно до десет, а да получиш още един шанс да поправиш грешките възможно най-бързо и да се изправиш пред ситуация отново и поема по правилния път, който сте разпознали за себе си.
В крайна сметка, всеки начин на живот е подходящ сам по себе си...защото неминуемо води до смърт...както и да живееш, той те убива.
И все пак Исус показа, че дава живота си... знаеше, че ще умре... но не можеше да не върви по този път, за да остане на пътя на истината.
И вие определяте рая и ада, въпреки че унинието и разстройството са просто метафори и за тези неща... приравняването на високата честота с рая е очевидно... и ако се стремите към висока честота, това е същото като да хвалите рая